карта
Туристически обекти
одеч е един от малките и не много популярни като туристически дестинации градове в Запада България. За старата история на града се знае много малко. Свидетелствата от Средновековието и Възраждането са доста оскъдни. В османските регистри Годеч се споменава за първи път през 1453г., по времето на Мехмед II. В църквата „Св. Никола“ в близкото село Туден е запазен надпис, според който храмът е построен през 1400г., „кога турците обладаха България“. Единадесет години по-късно в с. Губеш е построена друга църква с три апсиди и бойници. По археологически път в района са засвидетелствани пътна станция и римски селища канаби, част от големия диагонален военен път Сингидунум-Наисус-Сердика-Филипопол-Адрианопол-Константинопол (Белград-Ниш-София-Пловдив-Одрин-Истнбул).

Водопад Котлите

Водопат Котлите
      Водопадът се намира на река Дракул, която пресича високи отвесни скали и образува 3 пада на водата с обща височина около 20 м. За да стигнете до него, ще трябва първо да минете покрай Букоровския манастир в близост до Туден. До самия манастир се стига пеша по черен път в полето. Водопадът се намира на около 200 м от манастира в стръмно дере, като се излиза от горната му страна. Слизането до котела под водопада е по много стръмна пътечка сред отвесни скали. В котела водата е образувала малко езеро. Има и полянка, подходяща за пикници.

Букоровски манастир "Св. Георги Победоносец"

Букоровски манастир
      Най-важното за Букоровският манастир е, че това е единственият манастир в България и втори в света с пет църкви. Те са посветени съответно на Св. Георги, на Св. Петка, на Св. св. Кирил и Методий, на Св. Неделя и на Вси Светии. Обителта днес е обновена и изключително красива, макар да няма монаси. Не предлага нощувка и храна. Само на големи празници в манастира се отслужва литургия от свещениците от Софийския храм „Св. Петка Параскева”. За историята на манастира се знае малко. Петте му църкви са издигнати върху много по-стари храмове на древно оброчище. Тук е намерен и най-старият календар, откриван в Европа. Бил под формата на костенурка и днес се пази в музей. Пред църквата има стари кръстове, на които са изписани имена на светци. Запазен е и камъкът, върху който е намерена "костенурката".

Разбоишки манастир

Разбоишки Манастир
    Красивият и широк меандър на река Нишава, скалните ниши в планината и гледка към живописен каньон – това предлага на посетителите си един от най-интересните манастири в Софийско – Разбоишкият манастир „Въведение Богородично”. Намира се само на 10 км от Годеч. Разположен е върху широка поляна току над нишавския меандър. Каньонът тук е трудно достъпен и дълбоките ниши по високите му скални откоси са служили за убежище на християни отшелници още през ІV век. По същото време мястото е било използвано и от византийски войски. В малка пещера, около която е изградена и скална църква, е прекарал 40 дни в пости популярният Св. Сава – смятан за закрилник на сръбския народ. Според мълвата, когато светецът тръгнал на път за Ерусалим, Великите пости го заварили на това място и затова той прекарал именно тук 40 дни. На същото място тук, в Разбоишкия манастир, от скалата извира вода, смятана за лековита. Манастирът е унищожаван многократно и до днес почти не са останали писмени свидетелства за историята му. Но до нас все пак е достигнало нещичко. Легенда разказва за смелите монаси, които спасили църковната утвар и светините на манастира, като се зазидали в една от пещерите наоколо. В манастира по време на Възраждането и национално-освободителното движение е знайно, че са намирали убежище Васил Левски и Матей Преображенски. Местността е особено красива през пролетта и есента, когато стръмните склонове на каньона се покриват с пищна зеленина. В близост могат да се посетят още Чепърлянския манастир, Маломаловския манастир и пещера Темната дупка.

 

Чепърлянския манастир

    Кога точно е съграден първоначално манастира не се знае, но това място е почитано от местното население като свято от незапомнени времена. Възстановяването на обителта е започнато през 1920 год., след като на Андрей Манов от близкото село Липинци на сън му се явила Св.Петка, и му казала, че трябва да съгради манастир в местността 'Църквището'. Отначало той не повярвал, не направил нищо и започнали да му се случват нещастия: първо му умрели 50 животни, Св.Петка му се явява отново, той не предприема нищо, след което умира жена му и едното му дете. След всичко това, той идва на уреченото място и изгражда всичко по съновидение. Храма е издигнат на мястото на ранохристиянско светилище - оброчище, в основите на който са намерени два надгробни византийски камъка, датирани в периода от VI до VII в. Манастирът е осветен през 1937 год. Основателя му, дедо Хаджия, както станал известен сред населението тук, по-късно се замонашава и остава тук до края на дните си до 1969г. В манастирския двор има кладенец с лековита вода. Легендите разказват, че на това място имало римско селище с важно значение по пътя Via Diagonalis. Той свързвал новозавзетите земи на Дакия с Гърция. При разкопки са намерени римски монети от различно време и останки от сгради. По тези места са намерени много каменни кръстове, които говорят за ранното проникване на християнството в бъдещите български земи. При продължаване на строежа през 1942 г. се натъкват на останки от древна базилика. Почти върху нейните основи изграждат новата черква и я наричат на светицата, която посочила мястото в съня на дядо Андрей – "Света Петка”. Постепенно наоколо се оформили стопански сгради с място за преспиване и срещу празника на светицата се събирали хора от цялата околност. Сега дворът на обителта се обновява. Кладенецът разхлажда загорелите устни със студената си вода, църквата е препокрита и прясно боядисана. Тя е едноабсидна с вход от южната страна, а на външната западна стена има ниша с изписан образ на света Параскева (Петка).

Параклис „Св.Николай Летни“

        Национален паметник на културата

    Старото оброчище „Св. Николай Летни” се намира току над Годеч. С името „Св. Николай Летни” са наречени един нов параклис, изграден върху руините на много по-стар, античен римски храм от ІІ - ІV век , които се виждат около него. Наличието на два олтара и квадровият градеж от масивни каменни блокове превръщат стария храм в уникална находка без аналог в България. Интересното е, че римският храм в Титси (Англия) по вид, градеж, датировка и разположение напълно съответства на годечкия. Античничния храм в Годеч е строен в края на II - началото на III век по времето на династията на Северите. Той представлява квадратна сграда с външни размери на сените от 6,20 м в ширина. Строителството е с добре обработени квадри, свързани с железни скоби тип "лястовича опашка". Храмът е с две колони, като входът е разположен от запад. Пред входа са изградени два квадратни олтара - северен и южен с размери 2 на 2 м. Уникалността му се състои в това, че докато зидовете на храма в Титси са изградени от ломен камък, споен с бял хоросан, то този в Годеч е изграден в квадрова зидария без спойка и представлява единствен по рода си храм от този вид в Европа, открит досега. Храмът е бил част от римско селище, разположено в непосредствена близост на площ от около 60 дка. По всяка вероятност селището е възникнало около пътна станция, обслужваща спомагателен римски път от Наисус (днешният град Ниш в Сърбия), през Петроханския проход и Монтана за Рациария край днешното село Арчар, Видинско. По предварителни археологически данни селището вероятно е населявано от римски военен отряд и съпътстващото го сателитно (канабно) селище.

Пещери в района на гр.Годеч:

 

__________________________________________________________________________________________________

начало | за нас | екопътеки | къщи за гости | ресторант | туристически обекти | спорт лов риболов | дърводелство | карта

сайтът е изработен от stoyan.tenev@gmail.com

TRIP HOP VISION 2012 ©